Protobulgarian Cross-Shaped Temples Cross-Shaped Building Pliska Great Basilica Church № 3
Issue Date:
29-Jun-2021
Publisher:
Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences
Citation:
Yosifova, G. (2021). About Protobulgarian Cross-Shaped Temples? Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 22–42. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_002
Series/Report no.:
Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1);02
Abstract:
The article examines two buildings with a cross-shaped plan, located in Pliska. After the destroying of one of the buildings, the Great Basilica was built on its remains. The report includes all the opinions of researchers about the purpose of the cross-shaped building - a tomb from the early Byzantine period, a protobulgarian pagan temple, a mausoleum of the Bulgarian Khans, a church, a baptistery, a martyrium. Its construction history, superstructure, construction periods, facilities that are functionally related to it, its fate after the adoption of Christianity are examined. A church was built on the foundations of the second crossshaped building. Therefore, her researcher is of the opinion that it was a protobulgarian temple. Most archaeologists believe that only the buildings with a plan of inscribed quadrilaterals were protobulgarian pagan temples and in their works do not mention this building at all and do not comment on the possibility that it was a pagan temple. R. Рашев reminded us of this forgotten monument. Other archaeologists also believe that the two cross-shaped buildings were probably pagan temples and formed a new group of cross-shaped temples in addition to the group of temples with a plan consisting of inscribed quadrilaterals.
Description:
Предмет на статията са две сгради с кръстовиден план, намиращи се в Плиска. След разрушаването на едната сграда върху нейните останки е построена Голямата базилика. Разгледани са строителната история на кръстовидната сграда, надстройката ѝ, строителните периоди, предназначението ѝ според отделните изследователи – гробница от ранновизантийския период, прабългарски езически храм, мавзолей на българските канове, църква, кръщелна или мартирий, съоръженията, които са функционално свързани с нея, съдбата ѝ след приемането на християнството. Върху основите на втората кръстовидна сграда е изградена църква № 3. Затова нейният проучвател е на мнение, че тя е била прабългарски храм. Повечето археолози смятат, че само постройките с план от вписани четириъгълници са били прабългарски езически светилища и в своите разработки въобще не споменават за тази сграда, и не коментират възможността тя да е представлявала капище. Р. Рашев ни припомни този позабравен паметник. Други археолози обаче считат, че вероятно двете кръстовидни сгради са функционирали като капища и образуват нова група светилища с кръстовиден план освен групата от храмове с план, състоящ се от вписани четириъгълници.
