Homiletic Heritage Preaching Effectiveness Church Rhetoric Bulgarian Orthodox Church Pastoral Vocation Bulgarian Literature Practical Theology
Issue Date:
29-Dec-2022
Publisher:
Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences
Citation:
Popivanov, V. (2022). Homiletic Cultural Heritage and Contemporary Preaching Practice, INIS Series, 2022, Special Edition, ISSN 2815-4231, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 97-112
Series/Report no.:
INIS Series, 2022, Special Edition;06
Abstract:
Christian homiletics as theological art of church preaching is an interesting part of Bulgarian and world cultural heritage through the ages. Documented homilies are material tangible heritage as scriptural monuments of literature history. Oral homiletic tradition is live sacred rhetoric heritage transmitted by church culture, and perfected along religious practice even in times of persecutions, when it would need decades and generations to recover the link of clergy with people by sacred speeches based on works of Holy Fathers and Church Teachers, and on individual God-inspired original creativity. Contemporary homilies and preaching practices as communication between pastors and flock are heritage in risk, because large part of them remains non-documented and not sufficiently analysed as cultural experience. Nowadays the art of bringing divine messages and evangelization of people is transmitted and documented by media, recorded and available to everyone, live, and archived. That innovation supports memory, informational, educational, socialisation, and other effects that enlarge actual and potential publics in space and time.
Description:
Християнската омилетика като богословско изкуство на църковната проповед е интересна част от българското и световно културно наследство през вековете. Документираните проповеди са движимо материално наследство като писмени паметници на литературната история. Устната проповедническа традиция е живо наследство на свещено красноречие предавано от църковната култура и усъвършенствано в хода на религиозната практика, дори във време на гонения, когато ще са нужни десетилетия и поколения за да се възстанови връзката на клира с народа чрез свещени речи въз основа на творенията на Светите отци и църковните учители, както и на индивидуално боговдъхновено оригинално творчество. Съвременните църковни слова и проповеднически практики като комуникация между пастир и стадо са наследство в риск, защото повечето от тях остават недокументирани и недостатъчно анализирани като културен опит. В наши дни изкуството на свеждане на божествените послания до хората и евангелизация на народа се излъчват и документират чрез медиите, записани и достъпни за всички, наживо или архивирани. Тази иновация укрепва мемориалния, информационен, образователен и социализиращ ефекти, които увеличават актуалните и потенциални публики в пространството и времето.
