Informal Education Church Cultural-Historical Heritage Parishes Monasteries
Issue Date:
29-Dec-2022
Publisher:
Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences
Citation:
Toneva, V. (2022). Bulgarian Cultural Heritage and Innovative Practices of Church Based Education, INIS Series, 2022, Special Edition, ISSN 2815-4231, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 113-128
Series/Report no.:
INIS Series, 2022, Special Edition;07
Abstract:
Interpretation of church heritage as part of general local and global culture, and organizing of parish socialisation as social enculturation are neutral educational-informational approaches of adopting Christian values and Orthodox traditions as elements of Bulgarian identity formation. Contemporary church-based education and socialisation relies on most recent pedagogical methods and approaches, gradually becomes a part of the whole system of social care, and combines adequate experiences with actual processes of individual development. Even in socialism, when state youth policies had been ideologised, link of religious heritages with local patriotic and global tourist values provided people at all ages with aformal religious culture. In earlier past youth had been educated and socialised religiously along real Orthodox Church life and its specificities regarding modernisation. In future the innovation of historical experience in the representation and socialisation of the specific theological heritage, sometimes expressed in clerical and monastic vocation, will still be socially and culturally challenging to all stakeholders.
Description:
Интерпретирането на църковното наследство като част от общата местна и глобална култура, както и организирането на енорийската социализация като специфична форма на социално възпитание, считана за традиционна, са неутрални образователно-информационни подходи за реализация на християнските ценности и православни обичаи като елементи на българските практики на формиране и изява на глокална идентичност. Съвременните практики на прицърковно образование и православна социализация, разчитат на новите педагогически и андрагогически методи и подходи, постепенно става част от цялостната система на социални грижи и съчетава адекватен опит с действителните процеси на индивидуално развитие. Дори при социализма, когато държавните младежки политики са идеологизирани, връзката на религиозните наследства с местните патриотични и глобални туристически ценности осигурява на хората на всички възрасти аформална конфесионална култура. В по-далечното минало подрастващите са били духовно просвещавани и социализирани в хода на реалния православен църковен живот и неговите особености по отношение на модернизацията. В бъдеще иновацията на историческия опит в представянето и социализацията на специфичното богословско наследство, понякога изразено в клирическо и монашеско призвание, ще продължи да е социокултурно предизвикателство за всички заинтересовани страни.
